„БЪЛГАРСКАТА РЕЧ” („БОЛГАРСКАЯ РЕЧЬ”)
Кирил Генчев Христов (1875-1944 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Алла Авдеева
Кирил Христов
БЪЛГАРСКАТА РЕЧ
До вчера беше ти робиня унижена,
но днес принцеса си в сватбена премена!
Минават воини, блести до меча меч,
във храма встъпват те… О, скъпа родна реч!
Ти – като на дете усмивката лучиста!
Ти – като майчина милувка тиха, чиста!
И сладка си като молитва в късен час,
и твърда, твърда си, о, реч като алмаз!
Ти бе звездата на славянските народи
в писанията на Кирила и Методи!
Света Бог първи път чрез теб откри се нам:
на теб славяните позва Той в своя храм!
Ти наша гордост си и мъката си наша –
препълнена със кръв и горки сълзи чаша!
На тебе майки и вдовици векове
пищят безпаметни над ранни гробове.
От славно минало нам нищо не остана!
Ти само, само ти единствена охрана!
Със теб надвихме ний в неравните борби,
о теб като скала мощ вража се разби.
В словата твои е гръмът на толкоз бури
и писъкът, със кой се нявга прекатури
във пропастта един избран велик народ,
и трясъците на поченат нов живот.
Ти нявга песен бе на малка чучулига,
коя на ранина в небето се издига;
днес страшна ти си и могъща като рев
на неочаквано пробудилий се лев!
И ти – ти моя си! С теб и на чужбина
скърбя и радвам се със своята родина.
О, как обичам те, юнашка твърда реч,
и как с теб леко е – на край света далеч!
Какво оставям там, щом ти си ми в душата?
Мой роден край си ти – ти скъпа, светла, свята!
Със теб цял свят е мой! Ти всичко си за мен –
ти, тъмна като нощ и сяйна като ден!
Кирил Христов
БОЛГАРСКАЯ РЕЧЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Алла Авдеева)
Вчера – униженная, горькая рабыня,
В наряде свадебном сегодня ты – княгиня.
Проходят воины, меч искрится о меч,
Они вступают в храм. Звучит родная речь,
Звучит улыбкой детскою, лучистой
И лаской материнской, тихой, чистой.
Ты – сладкая молитва в поздний час,
Речь твёрдая, как огненный алмаз.
Звездой вела славянские народы,
В святых писаниях Кирилла и Методия
Тобой впервые Бог открылся нам,
Славян, сзывая в Православный храм.
Ты – наша гордость, ты – и мука наша,
Кровавою слезой наполненная чаша.
Плач матери и крик вдовы, они веками
Вопят беспамятно над ранними гробами.
Былая слава скрылась, миновала
Лишь ты, единственная, память сохраняла
И поднимала нас в неравный бой,
Разбита мощь врага твоей скалой.
Гром стольких бурь и колокола звон,
Сорвавшегося в пропасть слабый стон,
Народа избранного – страшное паденье
И потрясенье нового рожденья.
Ты – песнь зари, полёт в пространстве алом,
Журчащий в небе жаворонок малый.
Ревущие, рычащие слова
Внезапно пробудившегося льва.
Ты – полностью моя. С тобой и на чужбине
Скорблю и радуюсь, не разлучён с родными.
Речь бодрая юнаков непреклонных,
С тобой легко в краях суровых, отдалённых.
Что оставляю там? Здесь – сердцем и душою.
Речь – родина моя, моя любовь, с тобою
Мне мир принадлежит и всё в нём – для меня,
В тебе – ночная тьма, в тебе – сиянье дня.